За нас

Биография на Проф. Д-р В. Гаврийски

Проф.д-р Велеслав Гаврийски е роден през 1909 г. в с. Кормянско, окр.Габровски, в учителско семейство. В София завършва гимназия (1927 г.) и Юридическия факултет на Софийския университет (1931г.). В Лайпциг специализира застрахователно дело при известния застраховател и статистик Ф.Буркхард от 1936 до 1938г. През 1939г. получава докторска титла от Университета във Франкфурт на Майн. От 1940г. е асистент на д-р Иван Стефанов, от 1943г.- доцент, а от 1948 г. – професор във Висшето търговско училище, преименовано впоследствие на Висш финансово-стопански институт „Димитър А.Ценов”, сега Стопанска академия „Димитър А. Ценов” в СВищов. Почти целият активен и професионален живот на проф.В.Гаврийски е свързан с този институт. От средата на четиридесетте години проф. В.Гаврийски работи усърдно за изграждане на катедра по застрахователно дело, което се осъществява през 1949г. Оттогава той е завеждащ катедрата и има изключителни заслуги за оформяне съдържанието на тази специалност и за привличане и подготовка на млади кадри в нея. Проф.В.Гаврийски е учен от класа, с много добра езикова подготовка ( немски, френски, английски и руски език), феноменална памет и забележителни постижения не само в областта на застрахователното дело, но и като икономист и юрист. На всички, които имат контакти с него, прави впечатление широката му ерудиция.Проф.В.Гаврийски разработва на българска основа теорията (икономиката) на застраховането и на презастраховането и застрахователното право. Неговите трудове са на високо световно равнище. От тях се учат много специалисти по застрахователно дело.Те са солиден източник на специални знания и ценен принос в българската наука.Като педагог проф. В.Гаврийски се отличава с голямата си ерудиция и умението си да владее аудиторията. В качеството си на любим и авторитетен преподавател той умее да мотивира студентите в специалността, да събуди интерес и амбиция за бъдещата им професионална реализация.Характерна черта на проф.В.Гаврийски е неговият усет за формата ( във философски смисъл) като съд, в който се поставя съдържанието: форма в излагането на мислите(стил), форма в човешките отношения, форма в определянето на ценностите и пр.

Преждевременната смърт на проф.В.Гаврийски нанесе тежка загуба на науката, висшето образование и застрахователното дело. Но следата, която ученият остави след себе си, не се заличава, по нея ще вървят бъдещите генерации.